История на съюза на българските писатели (СБП)

Организацията Съюз на българските писатели (СБП) е създадена през 1913 г. През цялото време на съществуването си, до промените които започнаха на 10 ноември 1989 г., СБП е бил авторитетна организция, която е играла важна роля в  областта на българската културата.

Преди попадането на България под влиянието на бившия СССР след Втората световна война, съюзът на писателите е средище на литератори от различен калибър.

През социализма, обаче СБП няма много неща, с които да се гордее.

Тя е организацията, която налага цензура над изданията на българския книжен пазар. Членството в СБП води до редица привилегии, като често партийните интереси надделяват над качеството на литературните трудове, за които някои писатели биват избирани за членове.

Известния български писател Георги Марков, един от сценаристите на “На всеки километър” е бил приет за член на СБП през 1962, но десет години по-късно е бил изключен от съюза.

През годините на социализма може да се гордеем с дейността на Людмила Живкова за популяризиране на българската култура по света с представянето на известните тракийски съкровища и български икони, както и организирането на изложби на творчеството на Леонардо Да Винчи и Николай Рьорих в страната. Нейният пример за съжаление не помага на членовете на СБП да се отърсят от желанието си да се харесат на прецедателят на БКП и баща на Людмила, Т. Живков с открито подлизурски стихозбирки за възхвала на последния (виж още).

Спомените на Николай Генчев, хвърлят още неприятни оттенъци върху дейността и членовете на СБП: Любомир Левчев например казва, че той е получил поста на главен редактор във в. “Литературен фронт“ (изданието на СБП) “като възнаграждение за своето лакейство“. Пантелей Зарев, пък е наречен “джудже в литературния свят“, защото станал председател на СБП, след като обещал да напише биография на Живков. (виж още)

След 10-и ноември функциите на СБП са значително по-свити. Първоначално Съюзът губи печатното си издание „ЛитФронт“. Впоследствие – в разултат от неспазване на завещанието на собственика – губи и правото да ползва станалата известна сграда на ул. „Ангел Кънчев“ No. 5. Въпреки това, СБП остава най-богатата с имоти недържавна организация. Притежава сграда и няколко големи апартаменти в центъра на София, курортни сгради в Созопол, Хисар и Варна и 1/3 идеална част от двете огромни здания на София прес. (виж още)

През 90-е години е учреден и алтернативен СБП - Сдружение на българските писатели, в което влизат писатели, повече известни като вътрешни дисиденти.

На 24.07.2007 председателят на съюза Николай Петев и министърът на вътрешните работи Румен Петков подписват „споразумение за дългосрочно сътрудничество“, което е широко иронизирано в интернет пространството.

Може да прочетете още за историята на СБП от статията на Здравка Ракова Съюзът на българските писатели: страници от историята му (септември – декември 1944г.)